Резервирай

Забележителности в Девин и Родопите

Екопътека „Струилица – Калето – Лъката“

Екопътека Лъката е една чудесна възможност за разходка из околностите на Девин. За да достигнете до нея трябва да ви упътят местните жители за минералните басейни и местност Лъката. Там е и началото на екопътеката. Преминава се през местностите „Струилица“, „Калето“ и „Лъката“ и два водопада – „Самодивско пръскало“ и „Мечешки водопад“.

Дължината и е около 4 км., а преходът и отнема около 2-3 часа. По маршрута са изградени кътове за отдих – беседки и пейки.

Разстояние от хотела: 4 км

Екопътека „Червен камък“ („Храстево“)

Екопътека „Храстево“, известна още като „Червен камък“, е идеалното място за бягство от летните горещини. Създадена е през 2012 година в защитената местност „Храстево“, намираща се над град Девин.

В Храстево има дървета, чиято възраст достига 300 години. Местността е обявена за защитена с цел опазване на уникална вековна гора от черен бор, както и възстановяване на най-старата защитена територия, създадена в България.

Общата дължина на екопътеката е 2,4 километра в едната посока, а маршрутът е изключително приятен и лек. По трасето има маркировка и указателни табели, изградени са и места за отдих.

В местността „Червен камък“, която е част от екопътеката, е изградена панорамна кула за наблюдение с височина 5,6 метра, като наблюдателната площадка е на височина 2,5 метра. Кулата се намира в най-високата част от маршрута – 939 м надморска височина. От площадката се откриват невероятни гледки към град Девин и околностите му.

По пътеката може да тръгнете по стръмни дървени стълби от източния край на град Девин, местността „Трабешково“ или по горски път с настилка от трошен камък, отклоняващ се от пътя Девин – Лисичево. Ще познаете мястото, където трябва да се отклоните, по изградената там чешма, както и указателните табели.

Разстояние от хотела: 1.5 км

Местността Вълчи камък

Местността Вълчи камък се намира над село Гьоврен, общ. Девин. Пътят преминава през Триградското ждрело по посока Дяволското гърло. Там ви очакват джипове, които винаги ще ви поемат и ще ви разходят из местността. Цената е 60 лв. за целия джип, независимо от броя на хората. Веднага след табелата за село Гьоврен и Вълчи камък се свива наляво. Преминава се през немного малко село.

Пътят се вие, лъкатуши, като на места е почти равен, а на други – доста стръмен. Това създава екстремно настроение у посетителите.

И така се достига до най-високата панорамна площадка на Балканите. Връх Каба таш е мястото, откъдето се вижда Пирин и Рила, Родопите и Триградското ждрело. На полянката има изградена панорамна площадка, откъдето гледката е завладяваща. Освен нея има и друга площадка, надвиснала над скала.

Има легенда, която разказва, че на този връх хората са оставяли овцете си на паша и всяка сутрин заварвали някоя животно с пригризано гърло. Местните жители дебнели да разберат кой е извършителя в продължение на дни. Накрая хванали пакостника, който се оказал голям вълк. Те го хвърлили от скалата. Когато падал надолу, се разнесъл силен вой и от тогава до днес местността носи името Вълчи камък. Местността празнува свой празник всяка година около 22 август. Тогава се събират хората от селото и се веселят.

Разстояние от хотела: 23 км

Панорамна площадка „Орлово Око“

Панорамната площадка с име Орлово око е едно от най-предпочитаните и интересни места за посещение от туристите. Намира се в района на Ягодина. Тя представлява уникална панорамна площадка, която се издига на височина над 1500 метра над морското равнище. Гледката, която се разкрива от там към Източните Родопи, е невероятна, запомняща се и спираща дъха. Разположена е на връх Свети Илия, който е един от най-високите в района. Наименованието и идва от факта, че погледът на човек от там може да стигне до далечни километри във всички посоки.

Гледка се разкрива към Пирин, Рила, част от Буйновското ждрело, Чала, а дори и планините в Гърция. Цяло приключение е изкачването до Орловото око. Достигането до панорамната площадка с автомобил е невъзможно. По тази причина на входа на Ягодинската пещера се предлага наем на джипове, с които да се стигне до върха. Пътуването е приблизително един час. Другият вариант за достигане до панорамната площадка е за любителите на вървенето пеша. Екопътеката започва от с. Ягодина. Площадката е открита от Туристическо дружество “Родопея” – село Ягодина, през 2009 година. Използвани са средствата от входни такси за Ягодинската пещера. Безопасността на посетителите на площадката е гарантирана. Тя е приспособена за до 3 тона издръжливост.

Разстояние от хотела: 19 км

Дяволската пътека край Борино

Дяволската пътека представлява съвкупност от дървени мостчета, естакади, водни каскади, конзолни платформи, ерозионни котли, скални форми и невероятни панорамни площадки, откриващи гледка към Дяволския мост, водослива на реките Чатак дере и Буйновска. До Дяволската пътека се стига от към село Борино. На самия му вход трябва да се отклоните наляво към местност Чала. Там има табела, която ще ви насочи в коя посока е Дяволският мост и Дяволската пътека. И след няколко километра идва и метален монумент с надпис Дяволски мост.

Оттам също е необходимо да поемете наляво и след стотина метра започва екопътеката, където има и паркинг. Два са входовете към Дяволската екопътека, като единия е от с. Борино, а вторият е от Буйновското ждрело, където се сливат реките Чатак дере и Буйновска. Няма работно време и не се заплаща вход. Около километър след паркинга се стига до дървен мост над р. Чатак дере. Преминавайки по него, се влиза във вековна гора.

Леко 15-минутно изкачване и пред вас е скалният феномен Дяволския мост. Височината на скалната арка е 18 метра. Под моста се спуска стръмна, но добре обезопасена дървена стълба. Минавайки по моста, може да видите на няколко места страховитото ждрело на Чатак дере. За тези от вас, които се страхуват от височини, може да заобиколите моста по добре оформена пътека. Може да поседнете на сянка и да си починете на пейките на мястото, където се събират двете пътеки. След тях на около 30 минути се стига до каскада от водопади Скритите водопади. След това идва най-екстремната според посетителите част на пътеката – Скалният кулоар. Той представлява отвесни към 50-60 метрови скали. По тях се спускат дървени стълбища. До крайната точка – мястото, където се сливат двете реки и до информационния пункт – ще стигнете за около 10-15 минути.

Разстояние от хотела: 24 км

Архитектурен резерват – с. Широка лъка

В Западните Родопи на територията на община Смолян, съхранило автентичния си вид и до днес, се е сгушило малко селце, но с богата история и уникално културно наследство. Село Широка Лъка е архитектурно-етнографски резерват, населението е около 900 жители, в него са запазени много традиции и обичаи. Слави се с дългогодишна история и многобройни музикални изяви.

Разположено е между двата живописни бряга на река Широколъшка, във величествените Родопи, на 1060 метра надморска височина. Голяма роля изиграва реката за името на селото, наречено така заради широкото речно разклонение. Добре запазения автентичен вид на селцето ни пренася в епохата на Възраждането. Големият брой къщи, опазили архитектурния родопски стил, сводестите мостове, извисяващи се над реката, характерният за местното население говор, песни и обичаи разкриват пред нас възможността да се запознаем с българската култура и бит на населението.

Селището е изградено през 17 век. По онова време върху местното население било прилагано насилствено помохамеданчване от страна на турските поробители, но най-старите запазени къщи са от 19 век. Тук има повече от 90 обекта, обявени за паметници на културата. Къщите са с характерната старовременна архитектура, на два етажа с еркер неизменните високи каменни дувари, тежки ковани врати, малки дървени прозорчета, подредените миндери покрай стените и външни вити стълби, между които се извиват тесни калдъръмени улички. Най-атрактивни са Богдановата, Калайджийската, Григоровата къща. Експонатите на отворения етнографски музей проследяват бита и културния живот на населението.

Удивление предизвиква храмът „Успение Богородично” с неповторима вътрешна украса и външно оформление, построен през 1834 г. Особено ценен е иконостасът, за който се предполага, че е изографисан от учениците на Димитър и Захари Зограф, в двора има килийно училище. Местното училище е открито през 1830 г. и е поместено в Паламарчовата къща. Първият учител, започнал там, е Атанас Григоров.

Днес в село Широка Лъка се намира прочутото Средно фолклорно музикално училище, чиито възпитаници представят нашия колоритен фолклор не само у нас, но прославят името на България по света. Тук са живи много от българските традиции и самобитни обичаи. В първите дни на месец март се празнува кукерският обичай „Песпонеделник”. Изпълнява се от млади мъже, облечени в специални костюми и оригинални маски, изпълняващи из селото ритуални сценки и обредни танци, които изразяват вечната борба между доброто и злото. Това е древен езически обичай с християнски елементи, за който се е вярвало, че носи изобилие, здраве, плодородие, заложени са и мотиви от митологията. Към местните кукери се присъединяват кукерски състави от цялата страна, започва всеобщо веселие, хора и забавления за малки и големи. Възроден е и един интересен пролетен празник – Лазаровден. В него активно участват моите, те нагиздени с фолклорни носии пеят лазарски песни за здраве и берекет. На този ден в миналото момците са избирали своите избраници. Широка Лъка е известно и с звука на каба гайдите използвани в съпровода на песните им.

Разстояние от хотела: 20 км

Буйновско ждрело

Буйновското ждрело е едно от многото райски кътчета на величествените Родопи, прорязано от живописната Буйновска река, която по своя път образува множество вирове и водопади и оформя характерния пейзаж, на който се наслаждаваме. Ждрелото свързва с. Ягодина и с. Тешел. Дължината му е около десет километра, през него се извива тесен асфалтов път, обгърнат от високи варовикови скали, които на места заплашително се приближават толкова близо, че почти се докосват.

Мястото, където отвесните мраморни скали почти се допират на височина 3-4 метра над шосето, се нарича „Вълчия скок”. Може би местното население го е нарекло така заради вълчите глутници, които прескачат от там и нападат кошарите им. Вековните гори, обширните ливади, зелените хълмове и кристалните студени води на реки и езера се обитават от редица редки животни и птици. Среща се неподправена пъстра растителност и характерната за тези балкани ароматни цветове на Силивряка, нежното Орфеево цвете.

Ждрелото е обявено за защитена територия през 1971 г. заради уникалната дива природа и чудните природни творения. Перлата на прелома е Ягодинската пещера, чието вълшебство и магнетизъм привлича много наши и чужди туристи. Посетителите остават запленени от изящно изваяните пещерни форми. Тук имаме възможност да се възхитим на нежния блясък на безценните перли, образували се под въздействието на милиони години. След направени археологически изследвания и намерени старинни предмети, като части от керамични съдове, оръдия на труда се доказва наличието на живот по тези краища още от средновековието. Наблизо е Хайдушки дол, малко познат каньон, но неотстъпващ по величие и прелест на Буйновското и Триградското ждрело. До него се ходи само пеш, усилията си заслужават, защото попадаш в необятен свят на красота и великолепие на дъното, прикрит от буйната растителност тече искрящ водопад.

Разстояние от хотела: 21 км

Ягодинска пещера

Родопите не е много висока планина, но се нарежда на първо място по красота и уникалност. В недрата си е съхранила много исторически ценности, божествени творения на природата, разкошни образци на пещерния свят, внушителни скални образувания, живописни каньони и пълноводни буйни реки. Оформили очарователни райски кътчета, към които се насочваме при всяка възможност за малко почивка и отдих от пренатоварено ежедневие. Перлата на родопската хубост е Ягодинската пещера, една вълшебна приказка в която ще попаднете още от входа ѝ.

Пещерата е най-дългата в Родопите, около 10 км, има три етажа, но само най- ниският трети етаж е обезопасен и достъпен за посетители. През него минава осветена пътека и дава възможност на посетителите да се възхитят на удивителния блясък на пещерните образувания. Входът и изходът са изкуствено прокопани, естественият вход води до древно жилище. Намерените там предмети доказват, че пещерата е била обитавана през IV век преди новата ера. Още в самото начало попадаме сред безброй причудливи образувания и феерия от цветове. Сталактитите, сталактоните и сталагмити сътворяват живописни форми и пленителни фигури, наподобяващи изящни завеси, птици, животни. Поради преливащите се цветове, се получават атрактивни оцветявания, наподобяващи леопардови кожи. Емблематични за пещерата са перлите, техния загадъчен блясък и изящество приковават погледа ни. Някои от каменните статуи наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Пижо и Пенда. През цялата година температурата остава около 6°C, а влажността – 92%. Надморската височина е около 930 метра. В една от залите има елха, която остава свежа с години, и около нея се посреща поредната Нова година. В същата зала любителите на нестандартни сватбени церемонии сключват брак. Постоянни обитатели на подземния дворец са прилепите, троглобионти, пещерни скакалци, паяци. Срещат се още лишеи, мъхове, плесени и гъби.

В района има над двеста пещери, но са недостъпни за масови посещения. Ягодинската пещера, заради несравнимата си красота и магнетизъм, се нарежда сред Стоте национални туристически обекти на България. Тя е отворена за туристи през цялата година, а последното влизане е в 16:15 часа. Разполага и с печат. Пред входа е изграден паркинг. Докато изчаквате реда си да разгледате забележителността, може да се освежите и отдъхнете на чаша кафе или вкусен обяд в изискания ресторант.

Разстояние от хотела: 22 км

Дяволското гърло

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит, осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала”. Дължината ѝ е 110 м, ширината – 40 м, а височината ѝ достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. В нея може да се побере например катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Разстояние от хотела: 24 км

 

Триградското ждрело

Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело.

Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор.

След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300-350 м.

В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера – Харамийската пещера.

Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Печат в хижа „Триградски скали“.

Разстояние от хотела: 24 км

Триград

Село Триград се намира на 40 км от областния град Смолян, в който са събрани много исторически паметници и ценно културно наследство. Близо е до гръцката ни граница. Има древна история, откритите археологически разкопки го доказват – тракийски некрополи, пещерни жилища. По оригинален начин се съчетава миналото със съвременния облик. Приказното родопска селце Триград очаква вашето внимание, разходката там ще ви достави истинско удоволствие.

В центъра на селото една до друга мирно съжителстват църквата и джамията, християнските ценности и мюсюлманските обичаи. На 20-30 минути южно от селото любителите на конните спортове могат да посетят конната база и да опознаят околността върху седлото на коня. Организират се различни походи с интересни маршрути, осигурява се инструктор. Близо до Триград има музей на мечките.

Ще се насладите на чистия планински въздух, невероятната тишина и спокойствие. В се намират много от популярните забележителности в България, които ще предизвикат вашето удивление с уникални природни дадености и неописуема красота. Тук расте популярния мурсалски чай, наричан още българската виагра. Триград е отправна точка за много интересни туристически маршрути и хижи – с. Мугла, Чаирските езера, хижа “Ледницата”.

Разстояние от хотела: 26 км

Язовир „Въча“

Въча е язовир в Южна България, в района на Родопите, по поречието на р. Въча, на границата между област Пловдив, област Смолян и област Пазарджик и е част от каскадата Доспат-Въча. Той е най-големият язовир на реката и един от най-големите в България въобще. Дълъг е около 18 км – от почивна станция „Антонивановци“ до с. Михалково. Осигурява част от питейната вода за Пловдив и се използва за напояване на Пловдивското поле. 

Язовирът притежава най-високата язовирна стена в България – 144,5м.

В язовир Въча вирее голямо разнообразие от риба – бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, скобар, сом, уклей, слънчева риба, шаран, червеноперка и щука. Поради това той е много известна дестинация за риболов. Около язовира се намират част от Родопите с красива природа. Добра гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.

Край бреговете на язовира има добри условия за туризъм. Покрай язовира минава пътят Кричим-Девин. Предишното име на язовира е Антон Иванов или Антонивановци. На брега от страната Пазарджишка област е издигнат мемориал в чест на четата.

Разстояние от хотела: 40 км

Село Гела

Село Гела е разположено в Централните Родопи на около 1500 м надморска височина, в подножието на най-величествените върхове на планината – Голям Перелик (2191 м), Орфей (2188 м) и Турлата (1825 м). Наричано още „Долината на чановете и песните“, освен че е поредното невероятно живописно родопско село, Гела е и непресъхващ извор от митове и факти.

Според много хора, Гела е генератор на положителна енергия, която изпълва тялото и душата през престоя ви там. Едни от най-любопитните подробности от преданията можете да получите от местното население, което е не повече от 80 души. Селото се състои от 7 махали, разположени върху няколко възвишения, а единственото, което може да наруши тишината, са звънчетата на добитъка и музиката на гайдите. Гела има повече от 3300-годишна история. Както повечето си родопски събратя, и то е основано от траките, за което свидетелстват множеството археологически паметници в околността. Селцето е вярно на родопската традиция да омагьосва всеки свой гост с вкусни гозби, традиционна фолклорна музика и магично блажена атмосфера и приказна природа.

Разстояние от хотела: 28 км

Пещера Харамийска дупка

Харамийска дупка е пропастна пещера в Рило-Родопската област. Намира се на 1 км североизточно от село Триград, от източната страна на Триградското ждрело. Дължината й е 510 м. До 1977 г. е известна като две отделни пещери – Харамийска 1 и Харамийска 2. Първото известно проучване (на Харамийска 2) е направено през юни 1924 г. от експедиция на Царския природонаучен музей. През 1965 г. пещерата е картирана от Л. Попов. През 1977 г. пещерняци изследват горната пещера и осъществяват връзката ѝ с долната.

В периода 1981-1983 г. в пещерата са проведени археологически разкопки, ръководени от Христина Вълчанова от ОИМ – Смолян. Открити са керамични фрагменти, оръдия на труда, тъкачески инвентар от късните каменно-медна (IV хил.пр.н.е.) и бронзова епоха. Част от находките са преместени в Историческия музей в Смолян.

Пещерата не е електрифицирана. Харамийската пещера се намира срещу пещерата Дяволското гърло в защитената местност Триградско ждрело, на 2 км от село Триград. Пещерата представлява две свързани с 43-метрова пропаст пещери. Общата дължина на пещерата е 510 м, наклонът е 45 градуса, мястото е с повишена влажност и на места с лед. В пещерата се влиза само с водач и специална екипировка. Информация за реда на влизане в пещерата може да се получи от касата или от екскурзовода на пещера Дяволското гърло. Желателно е предварително записване. Местата в групата за влизане са ограничени. Сборното място е сутрин до 10 часа на паркинга пред Дяволското гърло. До входа на Харамийската пещера се стига след 20 метра вертикално изкачване с помощта на водач и алпийска екипировка. До голямата зала вътре се слиза след 43-метрово спускане с въже надолу. Вътре в пещерата са открити археологически находки от времето на халколита и бронзовата епоха – оръдия на труда, инструменти за тъкане и керамика. При входа посетителите могат да видят декоративна композиция, изобразяваща първобитни хора.

Разстояние от хотела: 24 км

Смолян

Смолян е град, разположен в Южна България. Градът е образуван на 18 юни 1960 г. от слетите големи села Райково, Устово и Смолян. Той е административен център на община Смолян и област Смолян. Според преброяването през 2011 година, населението на град Смолян е 30 642 жители.

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и др. Според античния гръцки историк Херодот, този край е бил населен с траки около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене.

Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. В последните години се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица, построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България, е ски център Перелик. През месец октомври 2007 г. се избра и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

Разстояние от хотела: 44 км

НАЦИОНАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ – РОЖЕН

Националната астрономическа обсерватория – Рожен е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2-метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмидт (Schmidt), 60 см Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 см слънчев коронограф, 30 см MEADE, 18 см Менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain).

НАО – “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.

Националната астрономическа обсерватория – Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.

Разстояние от хотела: 46 км

Връх „Снежанка“ – Пампорово

Връх Снежанка е любимата дестинация на българските скиори. От него започват началото си над 35 маркирани писти, които се спускат в един от най-привлекателните зимни курорти у нас – Пампорово. Намира се в сърцето на Родопите, на 15 км от Смолян. Най-голямата атракция на Снежанка е Телевизионната кула (156 м). Ако се изкачите с асансьор до върха ѝ, ще попаднете в невероятна кафе-сладкарница.

От височина над 2000 м тя ще ви разкрие пленителни панорамни гледки към Рила, Пирин и Стара планина. Една легенда разказва, че ако имате добра видимост, може да зърнете и лазурно сините води на Егейско море.

Разстояние от хотела: 40 км

[real3dflipbook id='1']