Почивката продължава и през есента в планината

Прохлада, свеж въздух, аромат на сутрешна роса…утрин в есенни Родопи. Земята е постлана с килим от шарени листа, слънцето все още се е сгушило зад планинските върхове, есента е разсипала боите си върху това райско място.

Поглеждам през прозореца с чаша чай в ръка и магията ме завладява от рано. Бързам да изляза и да се разходя, да усетя чистия въздух и да погледам към шарената картина около мен.

Родопите предлагат красиви пътечки, по които вървейки, се чувствам някак виновно, че нарушавам спокойствието и тишината в това приказно място. Горите пред мен ме дърпат, викат ме, за да ми покажат своето златно очарование. Поглеждам нагоре, а слънцето вече срамежливо ми се усмихва между клоните на дърветата. Животът около мен сънено се подготвя за днешния ден. Отново има какво да се прави и има какво да се види тук. Откъсвам се от мислите ми за напрегнатото ежедневие в офиса, не мисля за тълпите хора по тротоарите в големия град, а просто се наслаждавам на това блаженство. Есен в планината е новото ми хоби! Почивката в планината през есента е моят мечтан подарък.

Връщам се, а сладкият аромат на печена тиква ме връща в детските години. Поглеждам през прозореца с чаша чай в ръка, а капки есенен дъждец се стичат по стъклото като малки сълзи. Душата ми плаче, не ми се тръгва! Ще ми липсват разходките под топлото есенно слънце, красивите планински пейзажи, добрите хора в Родопите, ароматния чай…

Но аз ще се върна!