Стоя и гледам Родопите! Спокойствие е обзело душата ми. Тишина е и почти мога да чуя песента на Орфей. Тесни пътечки, аромат на билки, безоблачно небе. Омайно е, божествено е и гледката ме кара да потръпвам. Това е моята дългоочаквана ваканция! Искам да разгледам цялата родопска шир, колкото повече виждам, толкова повече искам!

Сливам се с небето, искам да полетя с орлите и да видя планинските върхове от високо. Емоцията ме завладява! Потоци ромолят около мен, а в тях като че ли бисери си играят. Невидим художник е разсипал боите си върху това райско място. Навсякъде около мен е пълно с цветя и билки, вдъхвам аромата им и се пренасям в друго измерение на доброта и чистота.

Несравнимо е, трябва да се види, думи не стигат да се опише.
В Девин съм, красиво бижу в съкровищницата Родопи. Вървя по уличките му и ме среща оная родопска гостоприемност, за която всички казват. Времето е спряло, но в същото време бърза ли, бърза. Не ми се тръгва. Искам го това спокойствие, искам да занеса от чистия въздух у дома, да знам, че Родопите ще са винаги с мен. Любов от пръв поглед, любов за цял живот.

Свечерява се, но в душата ми още грее слънце. Светът наоколо се завива с тишина, всичко замлъква, приготвяйки се за нежната и прохладна нощ. Не ми се иска да затварям още очи. Сърцето ми тупти в ритъма на птица, разперила криле над планинската шир. Още усещам аромата на мурсалски чай…
Заспивам с надеждата да я сънувам…оная омайница Родопа планина!