Девинският край е изключително богат на история и културни ценности. Това е регион, който е съхранил в себе си гъстите зелени гори, живописни планински върхове, множество църкви и параклиси и очарователни старинни къщи, характерни за този район. Всичко там е като извадено от приказка, завладява съзнанието на човек и предизвиква любопитство. Много са  местата, древните легенди и забележителностите, за които можем да разкажем. Мистични пещери, тесни древни пътища и останки от отминал живот.

Дяволското гърло е един от символите на девинския край. Легендата гласи, че именно тя е началото на другия свят и е пътят към вечността. Местниите разказват, че народът е принасял в жертва най – красивите девойки в чест на боговете на тъмното царство, за да предизвикат милост у тях. Трябва да се види…

Друго място, свидетелстващо за стара цивилизация, е Харамийската пещера. Обитавана е от древно население през каменно – медната епоха и в началото на пещерата могат да се видят следи от техни жилища и бит. Девинският край е бил населяван от местни тракийски племена от края на бронзовата епоха до късна античност ( XIV б.пр.н.е. – IV б.сл.н.е.). Всеки живот е оставил след себе си важни доказателства за своето съществуване, които ни помагат да се доближим до тяхното битуване, а и да обогатим историята си. Открити са различни находки – амулети, игли, ножове и др.

Изключително значими за този регион са тракийските могили и селища – Триград, Ягодина, Борино, Грохотно и други, които са важна част от паметниците на тракийската култура. Керемовият мост е още от тракийско време и през него е минавал пътят за Филипи.

Девинският край притежава голямо културно наследство, съхранило се и до този момент – музиката, обичаите, човешките нрави. Обект на голямо внимание са родопските одеала, китеници, терлици и дърворезба. Всички тези неща привличат туристи от страната и чужбина и радват окото с пъстротата и красивите си шарки.

Емоционално е пътуването във времето на всеки, посетил Западни Родопи! Човек си припомня колко древен и непоклатим е българският род и всичко дотук буди гордост и възхищение. И има защо, нали?!