Международен журнал по биометеорология (2020)
Балнеотерапия и функцията на човешката имунна система в ерата на КОВИД-19
Stefano Masiero1,2 & Maria Chiara Maccarone 2 & Giacomo Magro2
Автори 2020
Международен журнал по биометеорология (2020)
https://doi.org/10.1007/s00484-020-01914-z
В настоящия исторически момент (разпространяващата се в целия свят инфекция с КОВИД-19) считаме, че би било интересно да научим дали имунната система може да се повлияе от балнеолечение като процедури с кални бани или хидротерапия. Установено е, че много води богати на минерали оказват влияние върху имунната система, а неотдавнашни констатации показват, че балнеолечението може да подобри ефикасността на имунния отговор. Все още няма пълна яснота относно механизмите, посредством които потапянето в богати на минерали води или калната терапия могат да бъдат от полза за укрепване на функцията на имунната система, но със сигурност в този процес участват невроендокринни и имунологични реакции, включително вроден и адаптивен имунитет, както и клетъчно-медииран и хуморален имунитет.
По отношение на клетъчно-медиирания имунитет приложенията на балнеолечението могат да подобрят капацитета за оцеляване и действието на неутрофилите. Rinaldi et al. (2006) демонстрира in vitro как сярната минерална вода влияе благоприятно на краткосрочното оцеляване на неутрофилите като ускорява отшумяването на инфекции и предотвратява по-нататъшно възпаление. Изследвания на пациенти с остеоартрит, които са се подложили на хидротерапия или терапия с лечебни кални бани, показват, че след завършване на процедурите са се подобрили функционалният капацитет и циркулацията на неутрофилите, свидетелствайки за наличието на повишен капацитет за защита от патогени и следователно потенциално по-ниска податливост към инфекции (Galvez et al. 2017, 2018a, 2018b). Балнеолечението също така може да допринесе за увеличаване на нивата на кортизол при хора в добро и подоптимално здраве. Промените в нивата на кортизол предполагат, че минералните бани са в състояние да модулират функцията на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци, предизвиквайки временно, но значително увеличение в производството на АКТХ (Antonelli and DOnelli 2018). Възможно е да се гради хипотезата, че увеличението в системната концентрация на кортизол вследствие на балнеолечение може да стимулира фагоцитната функция на неутрофилите при пациенти с остеоартрит ( Ortega et al. 2017). Освен това терапията с радонови вани може да повлияе на клетъчно-медиирания имунитет като предизвика малко, но дълготрайно увеличение на моноцити (Ruehle et al. 2017).
По отношение на адаптивния имунитет потапянето в топли вани може да увеличи, вероятно в зависимост от засиленото производство на соматотропен хормон, общия брой и дейността на CD8+ лимфоцитите и клетките естествени убийци, които играят важна роля за неутрализирането, унищожаването и отхвърлянето на инфектирани с вируси клетки (Blazickova et al. 2000). От друга страна Piao и др. (2020) изследва промените в имунната функция в периферната кръв на хора, живеещи в близост до горещи радонови извори като установява увеличение в процента на CD4+ клетки, които предизвикват разпространение на T- и B- лимфоцити и спад в процента на CD8+ клетки. Балнеолечението също така може да нормализира съотношението на Th1, Th2, Th17 и Treg DC4+ лимфоцити. Th1-клетките имат цитотоксично действие срещу вътреклетъчни патогени (като вируси Mycobacterium tuberculosis); Th2 клетките регулират хуморалния имунитет и алергичните реакции, докато Th 17 семейство клетки участва в защитата срещу извънклетъчни патогени. Th17 – клетките представляват провъзпалителни лимфоцити, докато Treg-клетките имат потискащо въздействие. Крехкият баланс между Th17- и Treg CD4+ лимфоцити се оказва решаващ за възпалителния процес, свързван с автоимунни и имуномедиирани заболявания. Балнеолечението със сяра изглежда играе роля за активизиране на двата пътя на поляризация (Vitale 2018), докато при пациентите, които са се подложили на процедури с малка доза радон над 3 седмици единствено Treg-клетките са се увеличили след лечението, а при Th17 –клетките не се наблюдава промяна (Cucu et al. 2017).
По отношение на модулацията на действието на възпалителните цитокини терапията с кал и балнеолечението могат да предизвикат спад в серумните концентрации на провъзпалителните цитокини TNF-α и IL-1β, както и увеличение в противовъзпалителния IGF-1 (Galvez et al. 2018a, 2018b). В миши модел на псориазис-подобно заболяване балнеолечението потиска лезиите IL-23 и IL-17A, цитокини, които са отговорни за хроничното възпаление (Lee et al. 2014). Нивата на C-реактивния протеин, които се повишават вследствие на възпалението намаляват значително след провеждане на балнеолечение (Galvez et al. 2018a, 2018b).
В заключение можем да кажем, че прилагането на балнеолечение (бани, лечебна кал) изглежда може да подобри функцията на човешкия имунитет, както хуморалния, така и клетъчно-медиирания. Освен това предвид разнообразието и хетерогенността на балнеолечебните модалности, типични за приложенията, състава на водата и лечебната кал, възможното наличие на радиоактивни свойства би било интересно да се проучи тази тема. И все пак считаме, че при наличие на хигиенен контрол и спазване на всички национални препоръки и тези на СЗО спа центровете могат да се посещават за балнеолечебни процедури дори в днешно време, когато светът се бори с пандемията от КОВИД-19.
